В България хората с аутизъм все още се сблъскват с множество бариери – от социални предразсъдъци до липсата на адекватна подкрепа и разбиране. Макар че обществото прави крачки към приемане, ежедневието на аутистите остава изпълнено с предизвикателства, които често остават невидими за околните.
„Не сме болни, просто сме различни“
„Аутизмът не е болест, а състояние, което определя начина, по който възприемам света,“ споделя Николай, 27-годишен мъж с аутизъм от Пловдив. „За мен светът е шумен, ярък и често прекалено хаотичен. Много неща, които другите смятат за незначителни, за мен са източник на стрес.“
Аутизмът се проявява по различен начин при всеки човек, но общото между тях е сензорната свръхчувствителност и трудностите с комуникацията. „Хората ме гледат странно, когато не отговоря веднага или избегна зрителния контакт,“ казва Николай. „Но за мен това е начин да се защитя – да остана в зоната си на комфорт.“
Стереотипи и липса на разбиране
В България много хора все още свързват аутизма с неспособност или липса на интелект. Тези погрешни схващания често водят до социална изолация. Родителите на деца с аутизъм разказват как им е отказан достъп до детски градини или училища поради нежелание или страх от страна на персонала.
„Когато синът ми беше на 5 години, ни казаха, че той просто няма да се справи с останалите деца,“ споделя Мария, майка на 10-годишно момче със спектрално разстройство. „Никой не се опита да разбере как да му помогне или какво го прави уникален.“
Липсата на ресурси и подкрепа
Системата за подкрепа на хора с аутизъм в България е силно ограничена. Липсват достатъчно специалисти – ерготерапевти, логопеди и психолози, които да работят с деца и възрастни. Центровете за специализирана грижа са малко, а достъпът до тях често е затруднен.
„Терапиите, от които детето ми има нужда, струват стотици левове на месец,“ казва Мария. „За едно средностатистическо семейство това е непосилно.“
Какво носи надежда?
Въпреки трудностите, има светлина в тунела. В последните години организации като „Прегърни мама“ работят активно, за да подкрепят хората с аутизъм и техните семейства. Те предоставят терапевтични сесии, информационни кампании и се борят за създаването на приобщаваща среда.
„Вярвам, че промяната идва от осведомеността,“ казва Десислава, основател на фондацията. „Когато хората разберат какво е аутизмът и как да общуват с тези хора, можем да създадем свят, в който те ще се чувстват приети.“
Към едно по-разбиращо общество
Да си с аутизъм в България е ежедневна борба – не само с предизвикателствата на състоянието, но и с липсата на разбиране и подкрепа. Но промяната е възможна, когато се учим да приемаме различията и да създаваме пространство за всички.
„Ние не искаме специално отношение,“ казва Николай. „Искаме само шанс да бъдем разбрани и приети такива, каквито сме.“